Роден през 1931 год. в гр. Севлиево. Завършва гимназиално образование през 1949 год. в София и висше образование през 1956 год. в Хидротехническия факултет на ВИСИ (сега УАСГ) по специалността „Хидромелиоративно строителство“. Горд е с факта, че е ученик на основателя на факултета акад. Димо Велев. Работи 4 години в проектантската организация „Енергохидропроект“, София – Институт за перспективни проучвания. Участва в редица проекти по инженерна хидрология, от които най-значителен е проекта за „Високи води на поречие Струма“.
През 1960 год. преминава на работа в Технически Институт на БАН, където остава до края на професионалната си кариера. През 1964 год. е изпратен на специализация в Санкт Петербург (тогава Ленинград) при световно известния хидролог Г. А. Алексеев. След завръщането си защитава докторска дисертация на тема „Определяне на максималните води от малките водосборни области на Средна Северна България при липса на наблюдения“. В последствие се насочва към актуалните проблеми на хидрометрията. Във връзка с това провежда специализации в Института по водно стопанство на Берлин и Института по радиохидрометрия в Мюнхен. През 1986 год. защитава дисертация за „доктор на техническите науки“ на тема „Аспекти на радиоизопната хидрометрия“. В нея той обосновава теорията на интегралните трасери, която в последствие прилага при иновативното развитие на измервателните методи с химически и топлинни интегрални трасери. Провежда изключително широка практическа и внедрителска дейност на тези методи при многобройни обекти в нашата страна и чужбина – измерване на дебити при мелиоративни помпени станции, филтрация на вода през и под язовирните стени, изследване на аерацията по бързотоци и пр. Участник или ръководител е на международни експерименти за изучаване на режима за подхранване на езерото Байкал в Русия, режима на някои реки в Полша и Германия, радиационно състояние на р. Дунав, възможност за радиационно замърсяване в Североизточна България от АЕЦ „Черна вода“ в Румъния и пр. Изнасял е лекции по някои от тези въпроси в Свободния Университет на Берлин, Германия и в Камерата на инженерите в Дамаск, Сирия.
Дългогодишен председател е на Научния Съвет на Института по водни проблеми, бил е член на Специализиралия Научен съвет на ВАК по водно строителство, на Подкомисията на ВАК по архитектура, строителство и минни науки, на Научния Съвет на НИМХ, на Научния Съвет по географски науки на СДУ.
Продължава да работи активно и след пенсионирането си през 2002 год. като сътрудник на закрития вече Институт по водни проблеми при БАН и на НИМХ при внедряване на създадените от него измервателни устройства за отпадъчни канализационни води. В актива му се наброяват вече над 200 обекта в нашата страна, като броят им постоянно се увеличава.
